„Засукан свят – не можеш го разбра.“ (Николай Хайтов)
За пореден път се опитваме да подредим държавните ни дела, но тя остава в очакване на нови властници, които обещават промяна, но рядко я носят. Горчивата истина е, че проблемите са дълбоки и не се оправят с леки щрихи. Прекарахме времето си в блянове и надежди, докато вълците разграбиха всичко ценно от нашата обща бохча.
Днес тези вълци отново са около кошарата, примамвайки ни с обещания за ново начало. В този парадокс, където доброто често се превръща в зло, а злото се маскира като добро, оставаме сами в борбата си за оцеляване. Животът се превърна в периоди на блуждаене, в които трудно откриваме пътя към истинското съществуване.
Живеем в един „засукан свят“, който става все по-неразбираем. Времето сякаш изтича между пръстите ни, оставяйки ни в безвремие, без оставени следи и без ясни идеали. Търсенето на лесни решения и бързи печалби в живота ни отнема възможността да градим нещо вечно.
„Всеки си има по една орисница, моите трябва да са били две! Цял живот едната рови да ме закопава, другата ме възкресява… Цял живот! Отпреди да съм се още родил!“
В този свят на противоречия, единствената ни цел днес е да пазим новородените в кошарата – да се опитаме да опазим себе си и бъдещето на следващите поколения.
Текстът е вдъхновен от „Диви разкази“ на Николай Хайтов и размислите на проф. д.н. Венелин Терзиев.
