Иван Мърквичка не е просто художник, а истински архитект на българското изкуство в периода след Освобождението. Неговите платна са живи хроники, които улавят пулса на зараждащата се култура, превръщайки битовия жанр в истинско изкуство. От шумните народни празненства до тихия психологизъм на портрета, той успява да запечата духа на една епоха.
Пътеките на Мърквичка започват в Чехия, в село Видим, където е роден през 1856 г. Образован в престижните академии в Прага и Мюнхен, той принася в България европейска дисциплина и академична прецизност. Преди да се установи у нас, той развива стил, характеризиращ се с тъмен колорит и изключителна финес в мазата.
Пристигането му в Пловдив през 1881 г. бележи началото на една плодотворна ера. В този културен център той се обгражда от личности като Петко Славейков и Константин Величков. Заедно те полагат основите на художественото образование в града, а Пловдив се превръща в основна тема за много от най-значимите му作.
По-късно, в София, Мърквичка продължава да гради основите на националната живопис. Той е сред създателите на Държавното рисувално училище, където служи като първи директор и profesor. Неговият принос надхвърля платното – той илюстрира първото издание на „Под игото“ и е съавтор на герба на България. През 1918 г. е избран за дописен член на Българската академия на науките.
След дълъг и наситен живот в България, той се завръща в родината си Чехия, където си отива през 1938 г. Ето един поглед към десет от най-впечатляващите му произведения:
1. Ръченица
2. Пловдивски пазар
3. Шопско хоро
4. Сватба в Момчиловци
5. Портрет на Петко Славейков
6. Търговци на Босфора
7. Македонска българка от Скопска Черна гора
8. Седнала жена в градината
9. Македонска българка
10. Три сестри
