Животът на актьорите е изпълнен с неочаквани обрати, а сцената често се превръща в място на непредвидими събития. Не е случайност, че театралният свят е изтъкан от митове и странни вярвания, които помагат на артистите да се справят с тревата и хаоса.
10. Проклятието на синия цвят
Смята се за лош знак носенето на сини дрехи на сцената, освен ако не са комбинирани със сиво или сребърно. В миналото синьото е било изключително скъпо за боядисване. Театрите, които са се опитвали да изглеждат богати с сини костюми, но не са разполагали с ресурси, често са фалирали. Сребърните контури пък са били символ на истински успех и стабилност.
9. Правилото на трите свещи
Три запалени свещи като реквизит носят лош късмет. Вярвало се е, че човекът до най-късата свещ ще бъде следващият, който се омъжва или… си отива от този свят. В действителност това суеверие е произлязло от реалния страх от пожари в епохата преди електричеството, когато леснозапалимите костюми са били истинска опасност.
8. Опасното пауново перо
Пауновото перо е строго забранено в костюмите и реквизита. Според легендите то привлича „окото на злото“ и води до катастрофични провали или дори пожари на сцената. Връзката идва от мита за чудовището Аргос, чиито стотици очи са се пренесли върху опашката на пауна.
7. Цветя от гробището
Подаряването на цветя преди началото на пиесата се счита за лош знак. Интересно обаче е, че цветя, взети от гробище, се поднасят на режисьора след последното представяне. Те символизират „смъртта“ на постановката, която вече може да си почива. Прагматичната причина пък е, че в миналото гробищата са били най-лесният източник на безплатни цветя.
6. Отраженията на сцената
Огледалата на сцената са табу. Легендите гласят, че те отразяват душата и счупването им носи седем години нещастие за целия театър. От техническа гледна точка огледалата са проблем, тъй като рефлектиращата светлина разсейва актьорите и заслепява публиката.
5. Невидимите обитатели
Много театри вярват, че сградите им са обитавани от духове. Затова всяка седмица се оставя една вечер (обикновено понеделник), в която сцената е напълно празна, за да могат невидимите души да я използват. Често се споменава духът на Теспис – старогръцки поет, смятан за бащата на драматичния диалог.
4. Призрачната светлина
Когато залата е празна, винаги трябва да гори една лампа в центъра на сцената. Официално това е, за да се държат призраците в нишите, но реалната причина е безопасността – така трупата не се натъква на препятствия и не се контузи в тъмното при пристигането си.
3. Забраненото подсвиркване
Подсвиркването в театралната зала е синоним на уволнение. Преди появата на модерните комуникации, екипът зад кулисите е използвал кодирани подсвирквания за синхронизация. Случайното подсвиркване можеше да бъде разбрано като техническа команда, което водеше до объркване и сериозни грешки по време на шоуто.
2. Защо не пожелаваме успех?
Да пожелаеш „Успех!“ преди представление е знак за лош късмет. Затова се използва фразата „Счупи крак!“. Едната теория е, че в миналото публиката е хвърляла монети по сцената, а актьорите са се коленичели (пречупвали крака), за да ги съберат. Друга версия свързва това с традиционния поклон след успех.
1. Проклятието на Макбет
Произнасянето на името „Макбет“ в театъра е най-големият табу. Вярва се, че Шекспир е използвал истински заклинания на вещици, които след това са проклетли 위하여 пиесата. Други смятат, че това е просто резултат от фалирали театри, които са се опитвали да спечелят пари чрез тази популярна драма, но са завършили в банкрут.
